За проекта

“Въпреки факта, че около 15% от младите хора имат едно или повече увреждания в нашето население, едва ли широката маса младежи са наясно как да си взаимодействат и комуникират с техните връстници с увреждания. Можем да подложим на съмнение, че дори основните принципи на безпрепятствената комуникация едва ли са известни.

Младите хора с увреждания искат хората да знаят повече за чувствата им. Те искат да общуват със своите връстници и чрез комуникация да помагат на други хора да получат по-добро разбиране за уврежданията. Това продължава в живота им и като възрастни.

Младите хора с увреждания срещат много различни форми на бариери в нагласите, които спъват комуникацията и взаимното уважение:

• Недостигът: Тъй като човек може да бъде засегнат в изпълнението на една от основните функции на тялото, някои хора вярват, че индивидът е “”гражданин от втора класа””. Повечето хора с увреждания обаче имат “”компенсаторни умения””.
• Жалко: Доста хора съжаляват хората с увреждания, което води до покровителстващи нагласи. Хората с увреждания като цяло не искат съжаление и милосърдие, просто равни възможности и да бъдат част от общността с другите младежи.
• Поклонение за герои: Повечето хора с увреждания не искат да получават отличия за извършване на ежедневни задачи.
• Невежество: Хората с увреждания често са отхвърлени като неспособни да изпълнят дадена задача, без да имат възможност да покажат своите умения.
• Ефектът на разпространение: Хората приемат, че увреждането на дадено лице отрицателно влияе върху други сетива, способности или личностни черти или че цялото тяло е увредено.
• Стереотипи: Другата страна на разпространението е положителните и отрицателните обобщения, които хората създават относно уврежданията. Освен че намалява индивидуалността и способностите им, подобни предразсъдъци могат да определят твърде висок или твърде нисък стандарт за хората с увреждания.
• Назад: Много хора вярват, че хората с увреждания получават несправедливи предимства, но не получават специални привилегии, а само равни възможности.
• Отричане: Много увреждания са “”скрити””, като например ментални увреждания; епилепсия; артрит и сърдечни заболявания. Хората са склонни да вярват, че това не са увреждания, нуждаещи се от “”подпомагане””.
• Страх: Много хора се страхуват, че ще “”правят или ще кажат нещо лошо”” около някой човек с увреждане.

Поради това те предотвратяват собствения си дискомфорт, като избягват индивида с увреждане.
Познаването от страна на младите хора на тези основни аспекти във взаимодействието с връстници с увреждания е първата стъпка в решаването на проблема. В следващата стъпка, бариерите трябва да бъдат разбити чрез прилагане на подходящи и достъпни методи за взаимодействие / комуникация.
Тези две стъпки са в основата на проекта, имащи за цел да въздействат на младите хора, като по този начин инвестират в бъдещето и да осигурят подходящата основа за разпространение на ефектите от това взаимодействие, както в обществото, така и в работната среда. Проектът цели да помогне на младежките общности да повишат разбирането си за уврежданията.

Цели на проекта:

• да насърчи включването и пригодността за заетост на младите хора с по-малко възможности (хора с увреждания);
• насърчаване на междукултурния диалог и укрепване на знанията и приемането на многообразието в обществото;
• подпомагане на младежките работници при разработването и споделянето на ефективни методи за достигане до маргинализирани млади хора; в това число и бежанци; търсещите убежище и мигрантите, както и за предотвратяване на расизма и нетолерантността сред младите хора
• да насърчава разнообразието; междукултурен и междурелигиозен диалог; общи ценности на свободата, толерантността и зачитането на правата на човека;
• да засили чувството за инициативност, особено в социалната област.

Целеви групи:

• Младежки работници и лидери
• Студентски лидери
• Студентски организации и съвети
• Ръководители на младежките организации
• Представители на младежките организации за хора с увреждания

Бенефициенти:

• Младежи доброволци / членове на младежки организации
• Студентски органи / членове на ученически и студентски съвети
• Хора с увреждания / членове на младежки организации
• Хора с увреждания / младежи (студенти с увреждания)
• Младежки неправителствени организации

Този набор от комуникационни умения за младежта е универсално необходим , тъй като е приложим не само за младежката среда, но и за работната среда, както и за семейния живот. В края на краищата хората с увреждания трябва да бъдат неразделна част от обществото.”